По-голямата част от прасето може да се използва за производство на прясно месо, а в случай, че говорим за сукалче, цялото тяло на младо прасе на възраст от две до шест седмици се пече. Българското печено свинско мес , приготвено по стара и традиционна рецепта, е национален фаворит като традиционна вечеря от стотици години, особенно на празничните трапези.

Свинското месо е особено разпространено като съставка в колбасите . Много традиционни европейски колбаси се приготвят със свинско месо, включително чоризо , фует , наденица, различни видове салами. Много марки американски хот-дог и повечето колбаси за закуска са направени от свинско месо. Преработката на свинско месо в колбаси и други продукти в България има дългогодишни традиции. Днес българските фермери успяват да произведат едва 37 % от свинското месо, което населението потребява. Въпреки трудностите, ферма „Велико“ с.Козлодуйци е една от малкото, която успява през годините да подържа свинско месо за своите месни деликатеси – изцяло със собствена популация.

В днешно време, шунката и беконът са доста популярни производни на свинското месо. Приготвят се от прясно свинско месо чрез подсоляване ( мариноване ) или опушване. Шунката и бекона са популярни храни на запад и консумацията им се е увеличила с индустриализацията. Незападните кухни също използват консервирани месни продукти. Например, осолено консервирано свинско или червено печено свинско се използва в китайската и азиатската кухня.

В миналото, по българскте земи, като местна и месна храна постоянно се е потребляало свинското месо. Заради подходящите му качества то често е било консервирано или съхранявано за следваща консумация, а весото от други видове животни по-често се е консумирало прясно. Характерни видове месо, които са се съхранявали са:

  • Шарена сланина е тлъстото месо от прасето. Обикновенно, заедно с кожата се е нареждало в буркани и се е осолявало;
  • Саздърмата е сварено месо, слабо подсолено. Разнообразно по вид свинско месо, пълнено в миналото в стомаха на прасето, а днес по-често обвивката на саздармата е изкуствена;
  • Пастърмата се е правила от овче, козе, говеждо или биволско месо, с или без кост. Обилно се осолява и се оставяло на сянка да съхне. Класическия свински бут, отново с осоляване и съхнене е също класика до ден днешен в селските райони и придобива все по-голяма популярност вече и в градската среда.

Традиционно, по коледните празници се приготвят предимно свински специалитети. По българските земи, до ден днешен можем да видим по празничните трапези ястия като свинско с праз, свинско печено. Особенно на почит остават и приготвянето на свинска пача, от месото на главата и краката на прасето, което се консумира от Васильвден до началото на пролетта.

Свинското месо по света

Беконът се определя като всяко от определени разфасовки месо , взети от страните, корема или гърба, които са били изсушени или пушени. В континентална Европа се използва предимно на кубчета ( лардони ) като готварска съставка, ценена както като източник на мазнини , така и заради своя вкус. В Италия , освен че се използва за готвене, беконът (панчетата) се сервира и суров и тънко нарязан като част от антипасти предястия . Беконът се използва и за печене. Той има превъзходен вкус и като се опушва с различен вид дървесина. Можете да опитате и да приготвите беконът – пържен, печен или на скара.

Страната на ненарязан бекон е „flitch“ или „slab becon“, докато отделна филийка бекон е „rasher“ (Австралия, Ирландия, Нова Зеландия и Обединеното кралство) или просто „филийка“ или „лента“ (Северна Америка). Резените бекон са известни още като „колоп“. Традиционно кожата се оставя на разреза и е известна като „беконова кора“. Беконът без кора обаче е доста често срещан. Както в Ирландия , така и в Обединеното кралство , беконът се предлага в голямо разнообразие от разфасовки и вкусове и е известен предимно като „белен бекон“. Беконът, приготвен от месото на гърба на прасето, се нарича „заден бекон “ в Ирландия . В Съединените щати, беконът на гърба може да бъде наричан още „бекон в канадски стил“ или „канадски бекон“.

В западното готвене прясното свинско месо обикновено се пече, като избраните разфасовки са филето, част от бута и ребрата. Котлетите от филето и ребрата обикновено се пекат на скара или се пържат на тиган. Цяло младо прасенце, печено на шиш, или прасенце сукалче , е деликатес в Централна и Източна Европа; дивите прасета традиционно се приготвят по подобен начин в целия архипелаг в Тихия океан. По-малко желаните части – уши, опашка, скакателни стави, крака, мозъци – и мастните части от гърба на трупа (мазнини) могат да бъдат приготвени с различни зеленчуци, особено в южните Съединени щати; въпреки че произхожда от икономическа необходимост, този отличителен стил на приготвяне на свинско месо заема важно място в американската регионална кухня.